Само преструктуриране на дълга може да спаси Гърция

Сериозността на финансовата криза в Гърция може да се разбере най-добре, ако се вземат под внимание следните данни: в рамките на следващите пет години правителството ще трябва да привлече 240 млрд. евро, за да финансира своите разходи. Това обаче се равнява приблизително на брутния вътрешен продукт на страната в момента, се казва в анализ на дълговата криза в Гърция на немския професор по икономика в Нюйоркския университет Карл Вайнберг, публикуван в Wall Street Journal.

От тази сума около 150 млрд. евро ще са нужни за погасяването на главницата по изтичащите облигации на Гърция до 2015 г., а останалото е лихва. Заделените от еврозоната 30 млрд. евро във фонда за спешна финансова помощ на Гърция изглеждат като капка в морето в сравнение с реалните финансови нужди на закъсалата европейска страна. Това обяснява и защо изискуемите от инвеститорите лихвени проценти по 10-годишните гръцки държавни ценни книжа (ДЦК) отново скочиха рязко над 7% вчера.

Всичко това е израз на съмнението, че правителството в Атина ще успее да привлече толкова много пари от частни инвеститори при какъвто и да било лихвен процент. Икономистът Карл Вайнберг е скептичен и прогнозира, че фондът за спасяване на Гърция ще изчерпа своя капацитет още в началото на следващата година. По този начин правителството й ще се върне в сегашното си тежко положение.

Ситуацията в Гърция се усложнява допълнително от намаляването на кредитния рейтинг на суверенния й дълг, което може да лиши гръцките банки от възможността да използват гръцки ДЦК като обезпечение в операциите за рефинансиране на Европейската централна банка. Освен това съкращенията на разходите на държавата и на заплатите ще задълбочат икономическия спад в страната.

За да разреши този проблем и да се възстанови доверието на финансовите пазари, в Гърция трябва да се случат две неща, смята професорът по икономика. На първо място правителството трябва да възстанови баланса в публичните финанси. Това обаче ще има своята висока цена, защото бюджетните съкращения ще забавят значително икономическото възстановяване на Гърция през идните години.

Вторият фактор за изход от ситуацията е Гърция да преструктурира своя голям дълг по такъв начин, че да облекчи изплащането му през следващите пет години, когато падежират най-голяма част от облигациите на страната. По този начин гръцкото правителство ще може да продължи да изплаща своите задължения, като просто ги разсрочи за малко по-дълъг период и избегне фалит на страната.

Карл Вайнберг предлага Гърция да сключи със своите кредитори споразумение за преструктурирането на своя дълг, чрез което да го разпредели равномерно през следващите три десетилетия. Той смята, че така изобщо няма да се наложи Гърция да прибягва до заем от еврозоната или Международния валутен фонд и ще се разреши проблемът с големите й задължения през следващите пет години.

Карл Вайнберг подкрепя тезата си със случилото се в Южна Америка през 80-те години, когато огромните задължения на латиноамериканските страни са успешно преструктурирани и те избягват фалита. Тогава всички заеми на една държава се обединяват в едно дългосрочно задължение, което се разсрочва, като по този начин дължимите суми се разпределят равномерно за следващите 25 години.

По същия начин всички гръцки ДЦК, които падежират между 2010 и 2019 г., могат да се групират в един общ пакет, който да се преструктурира в единично задължение, разсрочено през следващите 25 години. Лихвеният процент по тези съставни облигации може да бъде 4,5%, или колкото е среднопретеглената доходност на всички издадени гръцки държавни облигации в момента.

Разсрочването на дълга ще намали с 60%, или 140 млрд. евро, разходите на правителството за неговото изплащане през следващите пет години и половина. Това ще позволи на Атина да извърши по-спокойно набелязаните данъчни реформи, които са необходими за стабилизирането на икономиката и фискалната политика на страната и в същото време ще подобри нейния рисков профил.

Осъществяването на подобно преструктуриране на гръцкия дълг обаче зависи в много голяма степен от готовността на кредиторите на страната и страните от еврозоната да участват в тази корекция. Защото не всички настоящи притежатели на гръцки облигации може да се съгласят на такова преструктуриране, което ще отложи във времето събирането на техните вземания от Гърция.

Но и за това си има решение, защото инвеститорите, които не са съгласи тяхната 10-годишна облигация да се превърне в 25-годишно задължение, винаги могат да я продадат на други пазарни участници. Чрез самото преструктуриране на дълга вероятността Гърция да фалира ще намалее многократно, а това ще възвърне доверието на капиталовите пазари в кредитоспособността на страната.

Карл Вайнберг завършва с това, че ако преструктурирането на държавния дълг на Гърция премине добре, то може да се превърне в схемата за справяне с дълговата криза и в други силно задлъжнели икономики в еврозоната, в случай на необходимост. Спасителният план за Гърция не може сам по себе си да разреши финансовите проблеми на страната, но печели време, докато се задейства по-доброто решение, с което да се съхрани стабилността на еврозоната.